Защото на човека става весело, когато ще пътува през една Стара планина пролетно време и когато денят е чудесен и дружината е добра.

Широкият Троянски проход захваща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни, колкото се отива нагоре, и заграждат като две стени пътя в многобройните му зигзаги. Из вътрешността на гората се разнасяха весели рулади от песните на славеи. Дръгливите загорски коне бавно, но бодро пристъпваха по каменливия и мъчен път, насеян с трапища, изрити от пороите. Те пърхаха от удоволствие, като поемаха с широките си ноздри прохладния и роден тям планински въздух. Заедно с възвишаването и панорамата на долината се разширяваше, гледката ставаше по-обаятелна. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. За да ми не бърка нищо на съзерцанието аз отпуснах поводника на коня и се оставих на инстинкта му.

- Наистина обмислям да се разделим с Митко и ти ми помогна в това отношение. Той не е много партниращ, а ти ме третираш толкова добре и много ми харесва.

По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.

Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

При тях и един българин в потури и със свита омбрела в ръка развеждал своя. 

Плаването започва срещу течението на Яндзъ – най-дългата река в Азия и минава през първото и най-дълго ждрело – Силинг.

Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.

Един от тях, познатия Али чауш — чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин — улови чаршията — днес Търговска улица, — проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица.

Сборникът бяга от определенията "антология" или "най-добрите български разкази", но със сигурност предлага литературни постижения, превърнали се в ярък портрет на периода, в който са създадени. Някои от тях вече живеят свой собствен живот на голям екран, други завладяха социалните мрежи, трети са оставили ярка следа и на международната литературна сцена.

“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”

Когато пристигна при хана на Трайковича, той го изгледа изпитателно, както и кръчмата му, попипа машинално револвера си, като да се убеди, че е на ??????? ?? ???? мястото си в калъфа, па потегли да влезе в хана.

Чехов изобразява самотен човек, който се стреми да се изолира от целия свят в собствената си черупка.

На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин, облечен в потури, с фес, и който държал ниско над главата си една омбрела, за да му пази сянка, понеже силно пекло.